На теб
Таз вечер почукай, почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си, от скука,
просто защото сме двама сами.
Моля те - само почукай! Почукай,
но омагьосано мракът мълчи.
Как да отворя, когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.
1978 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
Браво!
