20 jul 2006, 15:54  

На теб 

  Poesía
879 0 10

Таз вечер почукай, почукай

и след моето “влез” отвори,

приседни ето тук, ето тук и

своята мъка със мен сподели.

Път ли изгуби и търсиш наслука

слънчеви зайчета в прашните дни,

или без повод дошла си, от скука,

просто защото сме двама сами.

Моля те - само почукай! Почукай,

но омагьосано мракът мълчи.

Как да отворя, когато си тук и

в моята памет следиш ме с очи.

 

1978 г

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??