На теб
И как искам небето мое да видя отново,
в твоите сини очи себе си да огледам
И в тях, отражението, което оставих у теб
И как те белязах завинаги
Или как ми се иска да бях.
И как искам в спокойствие пак да заспя,
в тези твои ръце и в рая, който ми носеха те
макар и за кратко.
И как искам сигурността,
която ти никога не ми даде,
пък и аз никога не поисках,
от страх да не ми я откажеш,
както се отказа от любовта.
Но как не мога за теб да не мисля, а искам
дори за кратко да не нахлуваш в ума ми
и да превземаш всичко – що твое, що не
И много други желания имам,
а най-голямото ти си.
И онази твоя ехидна усмивка,
с която спираш дъха ми
и всичко започва отначало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пясъчна Всички права запазени
Весели празници!
