25 dic 2013, 18:37

На теб

1.4K 0 5

И как искам небето мое да видя отново,
в твоите сини очи себе си да огледам
И в тях, отражението, което оставих у теб
И как те белязах завинаги
Или как ми се иска да бях.

И как искам в спокойствие пак да заспя,
в тези твои ръце и в рая, който ми носеха те
макар и за кратко.

И как искам сигурността,
която ти никога не ми даде,
пък и аз никога не поисках,
от страх да не ми я откажеш,
както се отказа от любовта.

Но как не мога за теб да не мисля, а искам
дори за кратко да не нахлуваш в ума ми
и да превземаш всичко – що твое, що не

И много други желания имам,
а най-голямото ти си.
И онази твоя ехидна усмивка,
с която спираш дъха ми
и всичко започва отначало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пясъчна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...