На теб
НА ТЕБ
... Болката ранява тъй жестоко,
твоята усмивка още търся в мрака.
Макар да знам, безсмислено е вече,
аз чакам да се върнеш в тишината.
В погледа ти - тъй пленителен и мил,
откривах нежна топлина, закрила.
Нежността си ти ми даваше в излишък,
за всичко, миличко, благодаря ти.
Дори сега, когато теб те няма,
в сърцето ви остави топъл спомен -
за онзи дъжд, за топлата усмивка,
и тръгвайки си, за последната прегръдка.
Сега се лутам сред приятелства фалшиви,
и твоята нежност търся в тях - измама.
Сърцето си заключих, за да го предпазя
от страховете, болката и самотата.
20. Х. 2002 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
