Цветове от безкрая вземи ми.

Обич скрита в сърцето на звяр.

Набери ми цветя, за магии,

изпрати ми звезда, като цяр.

Открадни ми Луната в небето,

хризантеми в венец ми сплети,

ако в миг се родят греховете,

разпръсни ги с копнеж и мечти.

Ангел - паднал, за нас ще заплаче,

ледове ще стопи нежността,

аз загубих духа си - сираче,

намери ми пътека в нощта.

Обещай да ме помниш след края.

В сто реки сто надежди пусни,

целуни ме, повярвай не зная

още колко към теб ще вървя.

Няма прошка...

Единствено болка...

Ветрове уловили страха...