Цветове от безкрая вземи ми.
Обич скрита в сърцето на звяр.
Набери ми цветя, за магии,
изпрати ми звезда, като цяр.
Открадни ми Луната в небето,
хризантеми в венец ми сплети,
ако в миг се родят греховете,
разпръсни ги с копнеж и мечти.
Ангел - паднал, за нас ще заплаче,
ледове ще стопи нежността,
аз загубих духа си - сираче,
намери ми пътека в нощта.
Обещай да ме помниш след края.
В сто реки сто надежди пусни,
целуни ме, повярвай не зная
още колко към теб ще вървя.
Няма прошка...
Единствено болка...
Ветрове уловили страха...
© Владимир Йосифов Всички права запазени