Jun 1, 2022, 10:31 PM

На Теб...

  Poetry » Love
1K 1 0

Цветове от безкрая вземи ми.

Обич скрита в сърцето на звяр.

Набери ми цветя, за магии,

изпрати ми звезда, като цяр.

Открадни ми Луната в небето,

хризантеми в венец ми сплети,

ако в миг се родят греховете,

разпръсни ги с копнеж и мечти.

Ангел - паднал, за нас ще заплаче,

ледове ще стопи нежността,

аз загубих духа си - сираче,

намери ми пътека в нощта.

Обещай да ме помниш след края.

В сто реки сто надежди пусни,

целуни ме, повярвай не зная

още колко към теб ще вървя.

Няма прошка...

Единствено болка...

Ветрове уловили страха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...