На теб любими
Бог реши, че трябва...
да те срещна (благодаря му)
и да съм с теб.
И знаеш ли... по нищо не
личеше, че ще е така.
Видях те... стиснах ти ръката и
оттам нататък онемях.
За миг погледнах ти очите,
а те все още, както и тогава,
ме карат да изпитвам срам и свян.
А те за мен са всичко.
Когато си добричък, светлина струи
с искрици златни и ме карат да
потъвам в тях, а когато нещо лошо
ти се случи, стават тъмни, тежки камъни
и мълнии летят. Но бурята минава бързо
и се сменя с добрата светлина.
Ръката, която тогава поех за поздрав,
беше топла, мъжка ръка.
След това със другата ръка (сестра й)
ме прегърнаха и светът се залюля.
Обичам ръцете ти, когато ме обвият
и прегърнат силно. И пръстите ти,
които са безкрайно дълги...
ти знаеш как трептя от тях и
превръщам се във флейта.
Кожата ти... кадифено мека и
толкоз нежна, и ранима, а
всъщност носена от мъж.
Лицето ти... ах, лицето ти.
Прекрасни устни, които ме
изпиват и смиряват.
Нослето ти е вечно хладно,
целувам го с очите си, за да
му дам горещина.
И веждите ти -
тънки, меки и сключени,
и по тях разбирам кога разстлана е доброта,
кога вали и буря бушува.
А косите ти... буйни и къдрави,
също запетайки.
Пръстите ми обожават
да се заплитат в тях.
Та, ето за това аз исках да ти кажа,
но то не е достатъчно за мен.
Аз търся думи постоянно и когато
ги открия, те рисувам и те вая с тях.
За мен това си и стига ми.
За другите не искам и да зная.
да те срещна (благодаря му)
и да съм с теб.
И знаеш ли... по нищо не
личеше, че ще е така.
Видях те... стиснах ти ръката и
оттам нататък онемях.
За миг погледнах ти очите,
а те все още, както и тогава,
ме карат да изпитвам срам и свян.
А те за мен са всичко.
Когато си добричък, светлина струи
с искрици златни и ме карат да
потъвам в тях, а когато нещо лошо
ти се случи, стават тъмни, тежки камъни
и мълнии летят. Но бурята минава бързо
и се сменя с добрата светлина.
Ръката, която тогава поех за поздрав,
беше топла, мъжка ръка.
След това със другата ръка (сестра й)
ме прегърнаха и светът се залюля.
Обичам ръцете ти, когато ме обвият
и прегърнат силно. И пръстите ти,
които са безкрайно дълги...
ти знаеш как трептя от тях и
превръщам се във флейта.
Кожата ти... кадифено мека и
толкоз нежна, и ранима, а
всъщност носена от мъж.
Лицето ти... ах, лицето ти.
Прекрасни устни, които ме
изпиват и смиряват.
Нослето ти е вечно хладно,
целувам го с очите си, за да
му дам горещина.
И веждите ти -
тънки, меки и сключени,
и по тях разбирам кога разстлана е доброта,
кога вали и буря бушува.
А косите ти... буйни и къдрави,
също запетайки.
Пръстите ми обожават
да се заплитат в тях.
Та, ето за това аз исках да ти кажа,
но то не е достатъчно за мен.
Аз търся думи постоянно и когато
ги открия, те рисувам и те вая с тях.
За мен това си и стига ми.
За другите не искам и да зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
