На теб, песенно
Ти, идваш в съня ми и само там
разбиваш сърцето ми - счупен бокал!
Ти, пиеш на глътки, ритуално
със вкус на думи, ангели литнали!
Ти, единствено, незаменимо,
пристигаш дивно, непредвидимо!
Писма пишеш, целуваш ги страстно
и се целиш в мен, ненахалостно!
Ти, за мен ли твориш с огнен замах,
и досътворяваш в трепетен такт!?
А как ме рисуваш- горда феерия
с извънземната си материя.
Прииждай с картинна младост в час,
когато пак над мен ще имаш власт!
Отчаяно рисуваш ме в червено,
кипи кръвта във мене, тъй вълшебно!
разбиваш сърцето ми - счупен бокал!
Ти, пиеш на глътки, ритуално
със вкус на думи, ангели литнали!
Ти, единствено, незаменимо,
пристигаш дивно, непредвидимо!
Писма пишеш, целуваш ги страстно
и се целиш в мен, ненахалостно!
Ти, за мен ли твориш с огнен замах,
и досътворяваш в трепетен такт!?
А как ме рисуваш- горда феерия
с извънземната си материя.
Прииждай с картинна младост в час,
когато пак над мен ще имаш власт!
Отчаяно рисуваш ме в червено,
кипи кръвта във мене, тъй вълшебно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
