На тихия фронт
Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.
Пак бърша сенки, под дивана скрити,
понеже тебе те е страх от духове.
Не, нищо не съм казала. Дори с очите.
Сърцето ми дрънчи така - на кухо.
Неделя е. В безкрайната ù въртележка
аз мисля само хубави неща за тебе.
А ризите увисват по въжето тежки
и май са белег, че простирам себе си.
18.09.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Слънчев ден!
