AnteMortem (Валентин Маринов)
5 1
15.10.2010 г., 12:34 ч.

На Тина 

  Поезия
586 0 2

Земята изстива под моите нозе.

Да тръгна сам, но накъде?

Слънцето бавно потъва в недрата,

а аз усещам силна болка в душата.

Пътят до теб е дълъг и труден,

а аз стоя през всички нощи буден.

Мисля си просто колко важна си за мен

и колко трудно минава далеч от теб всеки ден.

 

Затворен между четири стени,

блуждаещ дух лети.

Вик за помощ силно кънти:

"Помощ, ела ме избави!"

Прилеп прелита в мрака,

тих шепот се носи в шубрака.

Гарван с човката нервно трака,

влязъл съм в капана и с двата крака.

 

Сам, откъснат от света и обречен на самота,

скитам аз в стая с огледала.

Всяко огледало сочи теб, сочи твоето лице,

а надалеч тупти едно сърце.

Скитам пак, мислещ си - дали,

ако счупя стъклото, ще дойдеш при мене ти.

© Валентин Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??