Земята изстива под моите нозе.
Да тръгна сам, но накъде?
Слънцето бавно потъва в недрата,
а аз усещам силна болка в душата.
Пътят до теб е дълъг и труден,
а аз стоя през всички нощи буден.
Мисля си просто колко важна си за мен
и колко трудно минава далеч от теб всеки ден.
Затворен между четири стени,
блуждаещ дух лети.
Вик за помощ силно кънти:
"Помощ, ела ме избави!" ...