На Тина

15 окт. 2010 г., 12:34

Поэзия

587 0 2

Земята изстива под моите нозе.

Да тръгна сам, но накъде?

Слънцето бавно потъва в недрата,

а аз усещам силна болка в душата.

Пътят до теб е дълъг и труден,

а аз стоя през всички нощи буден.

Мисля си просто колко важна си за мен

и колко трудно минава далеч от теб всеки ден.

Затворен между четири стени,

блуждаещ дух лети.

Вик за помощ силно кънти:

"Помощ, ела ме избави!"

Прилеп прелита в мрака,

тих шепот се носи в шубрака.

Гарван с човката нервно трака,

влязъл съм в капана и с двата крака.

Сам, откъснат от света и обречен на самота,

скитам аз в стая с огледала.

Всяко огледало сочи теб, сочи твоето лице,

а надалеч тупти едно сърце.

Скитам пак, мислещ си - дали,

ако счупя стъклото, ще дойдеш при мене ти.

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

2010-11-16T02:17:27+02:00

Добре е ... разкрива много чувства ... Браво ! ...
doreto66 (Дора Павлова)

2010-10-15T12:35:57+03:00

бягай от еднотипната рима.

п.п. добре си дошъл тук!