28.06.2017 г., 8:54

На този ден

719 4 6

Дошла съм на света любов да дам

и нежно от тъга да го избавя.

А вятъра да не оставям сам

и птиците щастливи да направя.

 

Звездите да разсмивам всяка нощ,

най-тайните им мисли да разбирам

и във бездънния небесен кош

човешките тегоби да събирам.

 

Луната призрачна да утеша.

Полета да посея с детелини.

Да ви постеля своята душа,

та злото и скръбта да ви отмине.

 

Да преброя сълзите на дъжда.

Цветята да приспя - да им попея.

Душите ви в ръце да подържà,

преди в Безкрая да се разпилея.

 

                                                         27.06.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...