Дошла съм на света любов да дам
и нежно от тъга да го избавя.
А вятъра да не оставям сам
и птиците щастливи да направя.
Звездите да разсмивам всяка нощ,
най-тайните им мисли да разбирам
и във бездънния небесен кош
човешките тегоби да събирам.
Луната призрачна да утеша.
Полета да посея с детелини.
Да ви постеля своята душа,
та злото и скръбта да ви отмине.
Да преброя сълзите на дъжда.
Цветята да приспя - да им попея.
Душите ви в ръце да подържà,
преди в Безкрая да се разпилея.
27.06.2017
© Нина Чилиянска Всички права запазени