30.03.2007 г., 18:35

На този век

819 0 0
Днес всичко във нас е отново първично,
и онези древни огньове се наддигат пак...
Открито да се изразяваме е съвсем неприлично,
но след милион години, тогава чак,
може би отново ще докажем, че сме хора,
и че животинското във нас е стаено!
А за сега циничното за нас е опора
и подмолното в нас е все непроменено!
Не го разбирам този век,
а уж младо съм,на години, момиче...
Няма защо,според мен, да се чуди човек,
всеки си има по нещо, което обича!
И ако аз уважавам човешките закони,
ако това ми се вижда съвсем не в реда на нещата...
кой от вас пръв ще посмее да ме прогони -
сигурно онзи, грешният, тънещ в нищетата!
Може би, онзи, поробеният от тази ера,
носещ веригите на вечни обстоятелства?
Изморени сте! Съвършенството е химера,
спрете с безбройните душевни издевателства!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...