На Тримата
Всяка вечер говоря със себе си
и се питам - къде ли сгреших,
ровя минало, спомени, дрешници,
не убих, не откраднах, простих.
Все прощавах и трупах горчилки,
не посмях да извикам на глас,
бях щастлива – три пъти родилка,
трима сина сега имам аз.
Грехота е да кажа – сама съм,
че умирам от студ с три слънца,
Богородица пак ме поднася,
с Младенеца ми кимат с глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
