valia1771 (Ивон) valia1771 (Ивон)
37 371
Jan 21, 2010, 12:13 PM

На Тримата

  Poetry » Other
1.1K 0 17

Всяка вечер говоря със себе си

и се питам - къде ли сгреших,

ровя минало, спомени, дрешници,

не убих, не откраднах, простих.

 

Все прощавах и трупах горчилки,

не посмях да извикам на глас,

бях щастлива – три пъти родилка,

трима сина сега имам аз.

 

Грехота е да кажа – сама съм,

че умирам от студ с три слънца,

Богородица пак ме поднася,

с Младенеца ми кимат с глава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0