На тръгване
Налей, моя обич, за теб и за мен!
Приседни, зная, че бързаш...
Отпий, а после тръгни.
Виж онези листа пожълтяха и падат,
вятърът, като в танц ги върти,
те са щастливи, нищо, че есен е,
пак са красиви и влюбени.
Чуваш ли, пръските капки дъждовни?
Те си шепнат, танцуват, целуват се!
Нашите пръсти до болка се стискат,
напрегнати сме... отново си тръгваш.
Да поръчаме втора бутилка от виното!?
Пръстите ни посиняха от стискане.
Аз се усмихвам, бързо примигвам...
Господи, все така ме боли на тръгване.
Отпиваме. Гледаш ме нежно и влюбено,
аз те поглеждам едва... Спря да вали,
а в очите ми, влагата... засмъдя.
...Тръгвай, че вече и в теб заваля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени