9 oct 2006, 12:44

На тръгване

  Poesía
950 0 10
Поръчай бутилка вино червено!
Налей, моя обич, за теб и за мен!
Приседни, зная, че бързаш...
Отпий, а после тръгни.
Виж онези листа пожълтяха и падат,
вятърът, като в танц ги върти,
те са щастливи, нищо, че есен е,
пак са красиви и влюбени.
Чуваш ли, пръските капки дъждовни?
Те си шепнат, танцуват, целуват се!
Нашите пръсти до болка се стискат,
напрегнати сме... отново си тръгваш.
Да поръчаме втора бутилка от виното!?
Пръстите ни посиняха от стискане.
Аз се усмихвам, бързо примигвам...
Господи, все така ме боли на тръгване.
Отпиваме. Гледаш ме нежно и влюбено,
аз те поглеждам едва... Спря да вали,
а в очите ми, влагата... засмъдя.
...Тръгвай, че вече и в теб заваля...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...