9 oct 2006, 12:44

На тръгване

  Poesía
951 0 10
Поръчай бутилка вино червено!
Налей, моя обич, за теб и за мен!
Приседни, зная, че бързаш...
Отпий, а после тръгни.
Виж онези листа пожълтяха и падат,
вятърът, като в танц ги върти,
те са щастливи, нищо, че есен е,
пак са красиви и влюбени.
Чуваш ли, пръските капки дъждовни?
Те си шепнат, танцуват, целуват се!
Нашите пръсти до болка се стискат,
напрегнати сме... отново си тръгваш.
Да поръчаме втора бутилка от виното!?
Пръстите ни посиняха от стискане.
Аз се усмихвам, бързо примигвам...
Господи, все така ме боли на тръгване.
Отпиваме. Гледаш ме нежно и влюбено,
аз те поглеждам едва... Спря да вали,
а в очите ми, влагата... засмъдя.
...Тръгвай, че вече и в теб заваля...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...