Oct 9, 2006, 12:44 PM

На тръгване

  Poetry
952 0 10
Поръчай бутилка вино червено!
Налей, моя обич, за теб и за мен!
Приседни, зная, че бързаш...
Отпий, а после тръгни.
Виж онези листа пожълтяха и падат,
вятърът, като в танц ги върти,
те са щастливи, нищо, че есен е,
пак са красиви и влюбени.
Чуваш ли, пръските капки дъждовни?
Те си шепнат, танцуват, целуват се!
Нашите пръсти до болка се стискат,
напрегнати сме... отново си тръгваш.
Да поръчаме втора бутилка от виното!?
Пръстите ни посиняха от стискане.
Аз се усмихвам, бързо примигвам...
Господи, все така ме боли на тръгване.
Отпиваме. Гледаш ме нежно и влюбено,
аз те поглеждам едва... Спря да вали,
а в очите ми, влагата... засмъдя.
...Тръгвай, че вече и в теб заваля...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...