29.07.2010 г., 9:12 ч.

На тръгване. 

  Поезия » Любовна
776 0 4

Нa тръгване поглеждам те. Не съмнах.

Забравих пак в ръцете ти небе.

Забравих, че в сърцето ми е тъмно,

душата празна кой ще погребе?

 

На тръгване усмихнах се. Прощално.

Не чакам зов от мъртви редове,

надеждата погали ме (банално),

в душата ми са само ветрове.

 

На тръгване докоснах те. За миг.

Усетих топлина за сетен път.

Душата ми изгаряше във вик.

А спомени превръщаха се в плът.

© Наталия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??