На тръгване.
Нa тръгване поглеждам те. Не съмнах.
Забравих пак в ръцете ти небе.
Забравих, че в сърцето ми е тъмно,
душата празна кой ще погребе?
На тръгване усмихнах се. Прощално.
Не чакам зов от мъртви редове,
надеждата погали ме (банално),
в душата ми са само ветрове.
На тръгване докоснах те. За миг.
Усетих топлина за сетен път.
Душата ми изгаряше във вик.
А спомени превръщаха се в плът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
