9.01.2009 г., 22:27 ч.

На тъгата 

  Поезия » Друга
681 0 11

Защо ли на устните тихо се спираш
и гърчиш лицето неистово бледо,
кристалите чисти в очите ми сипеш,
щом само за миг си помисля за него?

Пречистена искаш до теб да застана,
да гледам в лицето ти мъдро, във упор,
но залците в гърлото свито засядат
и тежък над мен е небесният купол...

И днес те посрещам с надеждата бяла,
да стихна до теб и главица да сложа...
Да бъда светица - не мога. Но цяла
дано да опазя душата си, Боже.

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май душата ти е необятна и богата. Красив стих, Криси...
  • Дано!
    Покъртителен стих!
  • Да бъда светица - не мога. Но цяла
    дано да опазя душата си, Боже.

    Бяла и светла е душата ти, Криси!
    Бог пази такива души!
  • Мила Криси,силен стих!Стана ми тъжно.
  • Браво!!!Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Труден жребий...
    Прекрасно стихотворение!
  • Много хубав стих!
  • Браво!
    Криси, създала си прелест!!!
  • Светици не можем да бъдем, но пък душите нека запазим цели!
    Хубаво е посланието ти Криси!
    Обичам стиховете ти!
  • "Да бъда светица - не мога. Но цяла
    дано да опазя душата си, Боже."

    !
  • Много искам да се усмихнеш!
    Липсват ми онези стихове, от които блика светлина!
    Не че тези не ми харесват, но се натъжавам ужасно,
    защото знам, че ти си тъжна. Бъди силна и победи тази мъка!
    Прегръдки!
Предложения
: ??:??