Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Jan 9, 2009, 10:27 PM

На тъгата

  Poetry » Other
856 0 11

Защо ли на устните тихо се спираш
и гърчиш лицето неистово бледо,
кристалите чисти в очите ми сипеш,
щом само за миг си помисля за него?

Пречистена искаш до теб да застана,
да гледам в лицето ти мъдро, във упор,
но залците в гърлото свито засядат
и тежък над мен е небесният купол...

И днес те посрещам с надеждата бяла,
да стихна до теб и главица да сложа...
Да бъда светица - не мога. Но цяла
дано да опазя душата си, Боже.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0