contessa (Светла Асенова)
226 7143
30.05.2018 г., 23:50 ч.

На устните му аз съм в плен 

  Поезия » Любовна
533 5 15

На устните му аз съм в плен

 

Лъхва над вира зефира,

как ранена е гръдта ми.

В мен сълза една напира,

така топла е дланта ми.

 

И чезна аз от ден на ден,

взора му тъй дивна дан е.

На устните му аз съм в плен,

питам се – какво ще стане.

 

А как мамят вън липите,

май че буря ме връхлита.

Не успях да спра стрелите,

цялата съм с прах покрита.

 

Но пак нещо ме възпира,

да го искам тъй е сладко...

Лъхва над вира зефира,

лятото е толкоз кратко...

 

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, сладурко!
  • Благодаря ти, Еличка!
    Много ми е приятно да те видя тук...
    Благодаря ти, Гавраил!
    Радвам се, че се спря при мен...
  • Кратко,кратко
    но пък толкоз...сладко.
  • Всичко е казано по съдържанието на стиха.
    Аз ще изтъкна като постижение качеството на римите – за сметка на допуснатата аритмия.
    Моите поздравления, Контеса!
  • Благодрая ти, Кате!
    Радвам се, че ти хареса...
  • Много ми хареса стиха ти , Светла!Поздравления!
  • ...
    Много ти благодаря за милото стихче...
    Толкова ме радваш...
    И зареждаш...
  • Благодаря ти, Влади!
    Много се радвам, че прочете...
  • Красив поетичен зефир, красива лирика! Поздравления, Светла!
  • Благодаря ти, Надежда!
    Прекрасен е начина, по който възприемаш поезията ми...
  • Такава женственост, нежност и копнеж лъхат от стиховете ти...Като скъп, френски парфюм...
  • Благодаря ти, Младен!
    Така мило критикуваш...
    Благодаря ти, Маргарита!
    Радвам се, че ти хареса...
    Благодаря ти, Lia!
    Приятно ми е, че си тук...
  • И аз споделям мнението на Младен и Маргарита.Харесва ми и на мен.
  • Хареса ми!
  • Напоследък се убеждавам, че в един искрено написан стих, какъвто без съмнение е този, се крие въздействие по-силно и трайно, отколкото в изпипани, технически сложни стихотворения, от които, обаче, вее някаква студенина и чувство за смърт. Мисля, че финалният куплет, със своето изящество и грациозност, изкупва с лихва повторението на "ми" във втория е четвъртия ред на първия. Поздравление, Светла!
Предложения
: ??:??