На устните му аз съм в плен
На устните му аз съм в плен
Лъхва над вира зефира,
как ранена е гръдта ми.
В мен сълза една напира,
така топла е дланта ми.
И чезна аз от ден на ден,
взора му тъй дивна дан е.
На устните му аз съм в плен,
питам се – какво ще стане.
А как мамят вън липите,
май че буря ме връхлита.
Не успях да спра стрелите,
цялата съм с прах покрита.
Но пак нещо ме възпира,
да го искам тъй е сладко...
Лъхва над вира зефира,
лятото е толкоз кратко...
© Светла Асенова All rights reserved.
