За онази незабравима, пълнолунна, първоюлска нощ...

Красива нощ, омайна и безумна…

Безумна среща под пълната луна…

Луна, удавена във хилядите чувства…

Чувства от екстаз във вечерта…

Вечерта бе приказна до този изгрев…

Изгрев, обагрил нежно твоето лице…

Лице с усмивка, игрива до полуда…

Полуда, покълнала от моето сърце…

Сърце, биещо във ритъм от емоции…

Емоции, родени в онзи малък миг…

Миг, издялкан във забравени пороци…

Пороци по върха на сладкия език…

Език, говорещ не във думи, а в целувка…

Целувка, която разтопява и метал…

Метал във нежен пръстен по ръката…

Ръката, която страстно бих държал…

Държал бих и нежната фиданка…

Фиданка, но от топла плът и кръв…

Кръв гореща, усетена в прегръдка…

Прегръдка, в която искам да съм пръв…

Пръв отново в тази нощ безумна…

Безумна и така до хиляда и една…

Една, но истинска като теб самата…

Самата ти – прекрасната жена…