На В...
За онази незабравима, пълнолунна, първоюлска нощ...
Красива нощ, омайна и безумна…
Безумна среща под пълната луна…
Луна, удавена във хилядите чувства…
Чувства от екстаз във вечерта…
Вечерта бе приказна до този изгрев…
Изгрев, обагрил нежно твоето лице…
Лице с усмивка, игрива до полуда…
Полуда, покълнала от моето сърце…
Сърце, биещо във ритъм от емоции…
Емоции, родени в онзи малък миг…
Миг, издялкан във забравени пороци…
Пороци по върха на сладкия език…
Език, говорещ не във думи, а в целувка…
Целувка, която разтопява и метал…
Метал във нежен пръстен по ръката…
Ръката, която страстно бих държал…
Държал бих и нежната фиданка…
Фиданка, но от топла плът и кръв…
Кръв гореща, усетена в прегръдка…
Прегръдка, в която искам да съм пръв…
Пръв отново в тази нощ безумна…
Безумна и така до хиляда и една…
Една, но истинска като теб самата…
Самата ти – прекрасната жена…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
