15.10.2014 г., 23:04

На Ваня

504 0 5

Моето мъжко момиче,

опора на двете момчета,

рефер на техния спор,

на мама подкрепа в живота.

 

Вчера  задачи им решава,

днес на стадиона в студа,

утре сълзите сърдечни, тя 

ще бърше от мъжките сини очи.

 

Това е моето мило момиче,

което по мъжки се бори

на обекта с колеги сърдити,

които чакат тя да реши.

 

Обичам те, мое момиче,

гордостта на мама си ти,

радостта в моя живот,

надежда за хубави дни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай Боже всекиму такова дете!Поздрави, Ели!
  • Благодаря, мили приятели! На всички желая такова дете като моята голяма дъщеричка!Малката също е много добричка но се отдаде на науките и няма време за мама и живота. Късмет и обич за всички Ви!
  • Отговорно и много приятно е да си майка на момиче,ЕленаРазвълнува ме със стиха си!!Поздравявам те!
  • Затрогващ стих си написала, Елена! Децата са нашата гордост и опора на надеждите ни за бъдещето. Поздравление!
  • От, сърце и много обич! Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...