Моето мъжко момиче,
опора на двете момчета,
рефер на техния спор,
на мама подкрепа в живота.
Вчера задачи им решава,
днес на стадиона в студа,
утре сълзите сърдечни, тя
ще бърше от мъжките сини очи.
Това е моето мило момиче,
което по мъжки се бори
на обекта с колеги сърдити,
които чакат тя да реши.
Обичам те, мое момиче,
гордостта на мама си ти,
радостта в моя живот,
надежда за хубави дни!
© Елена All rights reserved.
Развълнува ме със стиха си!!Поздравявам те!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
