На вечеря

Вечерях със теб насаме,
поканих те късно, леко смутен,
а ти наистина взе, че дойде,
в ефирна рокля, без сутиен...

Отворих бутилка Резерва,
червено с добър произход,
в кристалните чаши последни,
за спомен от моя развод...

Другите помня, че счупих,
след бурен финален скандал,
така и други не купих,
защото друга не ме пожела...

А ти си тук, страстно сияеща,
не чувала лошо за мен,
във мисли и чувства блуждаеща,
дали за теб съм роден?...

Не знам, случайна красавице!
Животът ни бие без жал!
Днес си щастлива и палеща,
а утре угаснал пожар...

Харесваш ли вино, забравено?
Отпивай го бавно, не бързай,
аз често го пия отчаяно,
във нощите сякаш завързан...

Красива си. Буйна и млада.
Сега тръгвай, беше прекрасно!
Ела пак, за още наслада,
и вино да пием за блясък!...

Ела да споделяме нощите,
самотата в две стаи е скучна,
да съм нежен и влюбен все още,
позабравих, но с теб ще се уча...

Д. Антонов (diester)
10.03.2013