Тръгнах вчера окрилéн
на разходка в планината.
Кучето пое със мен,
сняг нагазихме в гората!
Гледам тънещ във забрава
рухнал паметник, червен.
С неговата ,,вечна слава",
но от Времето сломен!
Качихме се на баира,
дето ветрове се срещат!
Лае кучето, не спира
и за друго ме подсеща: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация