На Велийца имах среща
Тръгнах вчера окрилéн
на разходка в планината.
Кучето пое със мен,
сняг нагазихме в гората!
Гледам тънещ във забрава
рухнал паметник, червен.
С неговата ,,вечна слава",
но от Времето сломен!
Качихме се на баира,
дето ветрове се срещат!
Лае кучето, не спира
и за друго ме подсеща:
през дванайсета година
тук човешка кръв се ляла!
Разделената родина
в едно тогава се е сляла!
Венцѝ и камък обновен
с имената на герои,
а до името Адем
е името и на Благой!
Редом с Георги, Атанас,
с Павел, Петър и Иван,
с арменеца Ованес
загинал е и Сюлейман!
На Велийца имах среща
там, във горските покои!
Студено бе! На мен-горещо
с четирисет и два герои!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
