Тръгнах вчера окрилéн

на разходка в планината.

Кучето пое със мен,

сняг нагазихме в гората!

Гледам тънещ във забрава

рухнал паметник, червен.

С неговата ,,вечна слава",

 но от Времето  сломен!

Качихме се на баира,

дето ветрове се срещат!

Лае кучето, не спира

и за друго ме подсеща:

през дванайсета година

тук човешка кръв се ляла!

Разделената родина

в едно тогава се е сляла!

Венцѝ и камък обновен

с имената на герои,

а до името Адем

е името и на Благой!

Редом с Георги, Атанас,

с Павел, Петър и Иван,

с арменеца Ованес

загинал е и Сюлейман!

На Велийца имах среща

там, във горските покои!

Студено бе! На мен-горещо

с четирисет и два герои!