23 abr 2019, 22:36

На Велийца имах среща

  Poesía
967 3 1

Тръгнах вчера окрилéн

на разходка в планината.

Кучето пое със мен,

сняг нагазихме в гората!

 

Гледам тънещ във забрава

рухнал паметник, червен.

С неговата ,,вечна слава",

 но от Времето  сломен!

 

Качихме се на баира,

дето ветрове се срещат!

Лае кучето, не спира

и за друго ме подсеща:

 

през дванайсета година

тук човешка кръв се ляла!

Разделената родина

в едно тогава се е сляла!

 

Венцѝ и камък обновен

с имената на герои,

а до името Адем

е името и на Благой!

 

Редом с Георги, Атанас,

с Павел, Петър и Иван,

с арменеца Ованес

загинал е и Сюлейман!

 

На Велийца имах среща

там, във горските покои!

Студено бе! На мен-горещо

с четирисет и два герои!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш винаги с приповдигнато чувство на патриотизъм, което е не само похвално, но и за пример на мнозина! Радвам ти се, Исмаиле!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...