23 abr 2019, 22:36

На Велийца имах среща

  Poesía
962 3 1

Тръгнах вчера окрилéн

на разходка в планината.

Кучето пое със мен,

сняг нагазихме в гората!

 

Гледам тънещ във забрава

рухнал паметник, червен.

С неговата ,,вечна слава",

 но от Времето  сломен!

 

Качихме се на баира,

дето ветрове се срещат!

Лае кучето, не спира

и за друго ме подсеща:

 

през дванайсета година

тук човешка кръв се ляла!

Разделената родина

в едно тогава се е сляла!

 

Венцѝ и камък обновен

с имената на герои,

а до името Адем

е името и на Благой!

 

Редом с Георги, Атанас,

с Павел, Петър и Иван,

с арменеца Ованес

загинал е и Сюлейман!

 

На Велийца имах среща

там, във горските покои!

Студено бе! На мен-горещо

с четирисет и два герои!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш винаги с приповдигнато чувство на патриотизъм, което е не само похвално, но и за пример на мнозина! Радвам ти се, Исмаиле!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...