25.04.2012 г., 9:45

На Великден

1K 0 0

                         На Великден

 

Божият син бе възкръснал от мрака.

Пееха химни камбаните.

Втори живот обичта ми дочака

в мигове, в нищото хванати.

 

В храма вървеше света литургия -

теб не намериха никъде.

АЗ те отвлякох с любовна магия,

мой да си с кръвно обричане.

 

Твоята с моята кръв се допълни,

както душите ни вплетени,

и самодивският вятър прокълнат

с писък докосна ръцете ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...