25.04.2012 г., 9:45

На Великден

1K 0 0

                         На Великден

 

Божият син бе възкръснал от мрака.

Пееха химни камбаните.

Втори живот обичта ми дочака

в мигове, в нищото хванати.

 

В храма вървеше света литургия -

теб не намериха никъде.

АЗ те отвлякох с любовна магия,

мой да си с кръвно обричане.

 

Твоята с моята кръв се допълни,

както душите ни вплетени,

и самодивският вятър прокълнат

с писък докосна ръцете ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...