Apr 25, 2012, 9:45 AM

На Великден

  Poetry » Love
1K 0 0

                         На Великден

 

Божият син бе възкръснал от мрака.

Пееха химни камбаните.

Втори живот обичта ми дочака

в мигове, в нищото хванати.

 

В храма вървеше света литургия -

теб не намериха никъде.

АЗ те отвлякох с любовна магия,

мой да си с кръвно обричане.

 

Твоята с моята кръв се допълни,

както душите ни вплетени,

и самодивският вятър прокълнат

с писък докосна ръцете ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...