На вересия
Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм.
Като млад комарджия играх.
Дадох всичко и всичко загубих,
пропилявах (сякаш чужда си бях)...
Та сега съм с по-малко душа.
двайсет грама от нея ми взеха,
нямах сили да я стискам в ръка,
но нали и със грам пак живея.
Намирали ти се, търговецо, любов
в тази тясна, малка бакалия,
че преди да угасна съвсем,
моля те за малко... на вересия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
