На вересия
Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм.
Като млад комарджия играх.
Дадох всичко и всичко загубих,
пропилявах (сякаш чужда си бях)...
Та сега съм с по-малко душа.
двайсет грама от нея ми взеха,
нямах сили да я стискам в ръка,
но нали и със грам пак живея.
Намирали ти се, търговецо, любов
в тази тясна, малка бакалия,
че преди да угасна съвсем,
моля те за малко... на вересия.
© Анета All rights reserved.
