Четирите стени затваряха
нощния порив на водача.
Войниците навън странстваха
в черната нощ на здрача.
Генералът затворен бе
в дълбините на своя ум,
там оставаше насаме,
далеч от хорския шум.
Годините бързо отлитаха,
но войната продължаваше.
Стенанията робски се преплитаха,
общото терзание оставаше.
Войниците се бориха докрай,
телата падаха на фронта.
Нощта бе дълъг безкрай,
липсваше надежда на хоризонта.
Всеки търсеше своето спасение,
поемаше ход срещу себе си.
Гледаха простора с умиление,
че ще надмогнат себе си.
Войната бе подета от месеци,
години, десетилетия и столетия.
Противоречията бяха мъдреци,
които даваха всички известия
за всяка една наченка на мисъл,
достигаща висотите на небето.
Генералът търсеше смисъл
във всичко нему отнето.
© Поли Всички права запазени