Feb 13, 2018, 3:17 PM

На война

  Poetry » Civic, Other
883 0 0

Четирите стени затваряха

нощния порив на водача.
Войниците навън странстваха
в черната нощ на здрача.

 

Генералът затворен бе
в дълбините на своя ум,
там оставаше насаме,
далеч  от хорския шум.

 

Годините бързо отлитаха,
но войната продължаваше.
Стенанията робски се преплитаха,
общото терзание оставаше.

 

Войниците се бориха докрай,
телата падаха на фронта.
Нощта бе дълъг безкрай,
липсваше надежда на хоризонта.

 

Всеки търсеше своето спасение,
поемаше ход срещу себе си.
Гледаха простора с умиление,
че ще надмогнат себе си.

 

Войната бе подета от месеци,
години, десетилетия и столетия.
Противоречията бяха мъдреци,
които даваха всички известия

 

за всяка една наченка на мисъл,
достигаща висотите на небето.
Генералът търсеше смисъл
във всичко нему отнето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...