selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
29.11.2014 г., 21:07 ч.

На връщане 

  Поезия » Друга
697 0 7

Приплъзвам се по тишината с черна роба

и тя издава звук на ням,

в чиито гласни струни се разсвирват ноти

на орган 

във несъществуващ храм.

 

Събирам си букети от цветята

залепнали по вашите стъкла

и в дланите си хладни 

ги разтапям,

възвърнати в първичната вода.

 

Очите ви са извори на страховете,

не са ми нужни вашите тела.

Усещате ли ме около вас,

където

за слепите е вдигната мъгла.

 

На глезена си нося гривна от звънчета,

звездите всички

скупчват си лъчите там.

Но ще ме чуете единствено в момента,

във който разберете моя танц.

 

Приплъзвам се по тишийната с черна роба

и тя издава своя звук на ням,

в чиито гласни струни се разсвирват ноти

на орган 

във несъществуващ храм.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Позволявам!!!!!
    -С
  • Мога да ти посоча, но не тук, ако позволиш на лични.
  • Така трябва
  • Мисана, хванал си го безупречно добре! Направо не ми се вярва. За „тишийна“ също си прав, но вече съм решила, че ще се отказвам от тези претенции, колкото и да си го харесвах...
    Милена, благодаря че хареса!
    Ирена и на теб!
    Ани, на кого ти напомням, любопитно ми е?
    -С
  • Усетих душевния бунт, присъщ на възрастта ти. Напомни ми за едно момиче от сайта, когато беше на твоите години.
    Образно написано!
  • Харесах много!
  • Изненадваш ме изключително радостно, Ина, защото виждам, че си връщаш формата. Запътваш се да станеш нещо като Кличко в дамския поетичен свят /не се наемам да прогнозирам кой ще изиграе ролята на Пулев/. Това беше невинна шега, разбира се.

    "Приплъзвам се по тишината с черна роба
    и тя издава звук на ням,
    в чиито гласни струни се разсвирват ноти
    на орган
    във несъществуващ храм."

    Мистичен и завладяващ образ си кодирала в горните редове. Това усещане за мистика достига своето кресчендо в:

    "Очите ви са извори на страховете,
    не са ми нужни вашите тела.
    Усещате ли ме около вас,
    където
    за слепите е вдигната мъгла."

    Едно чудесно декодиране на творбата чрез танц, наподобяващ космическия танц на Шива /поне за мен/, дава предпоследният куплет.

    В последния куплет отново се сблъсках с изобретеното от теб "тишийнА",
    което предполагам е одухотворена, лично твоя и сакрална тишина.

    Определено силен текст, за който те поздравявам!
Предложения
: ??:??