На връщане
Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм.
Събирам си букети от цветята
залепнали по вашите стъкла
и в дланите си хладни
ги разтапям,
възвърнати в първичната вода.
Очите ви са извори на страховете,
не са ми нужни вашите тела.
Усещате ли ме около вас,
където
за слепите е вдигната мъгла.
На глезена си нося гривна от звънчета,
звездите всички
скупчват си лъчите там.
Но ще ме чуете единствено в момента,
във който разберете моя танц.
Приплъзвам се по тишийната с черна роба
и тя издава своя звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм.
© Северина Даниелова All rights reserved.
