На вселенската трапеза
И днес не искам пак ни имане тежко,
ни власт измамна, нито шумна слава.
Сияние усмихнато с тях се не купува,
в прегръдка се гушат небето и покоят.
А очакваме ли вечер някого без дъх
или пък някой с усмивка ни посреща,
чутовна сила разлива се в сърцата ни
и със сал един Духът преплува океан.
С някого без принуда делим ли съдба,
поканват ни и на вселенската трапеза.
Душата ни е сита там, опила се с лъчи
и в пустинята керванът по-бързо ситни.
Самадхи
18.09.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
