На всички майки
На всички майки
С болка ти ни раждаш
и болка цял живот ти носим.
Благословени да са мъките родилни,
ръката нежна, с която ни поемаш,
усмивката ти, с която ни даряваш,
целувката ти, сгряваща ме във живота.
С трепереща ръка ти челото
оплюто ще погалиш,
когато свити в скута ти, треперещи,
с пречупени крила сме.
Прости ми погледа, с който ме изпращаш,
прости ми нощите безсънни,
прости ми, майко, думи неизказани.
Прости, че твоите сълзи
снимките ми парят,
улисани в житейска суета,
че те забравяме. Прости ми.
Позволи ми, майко, коленичил,
ръцете груби да целувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Велков Всички права запазени
