На всички майки
На всички майки
С болка ти ни раждаш
и болка цял живот ти носим.
Благословени да са мъките родилни,
ръката нежна, с която ни поемаш,
усмивката ти, с която ни даряваш,
целувката ти, сгряваща ме във живота.
С трепереща ръка ти челото
оплюто ще погалиш,
когато свити в скута ти, треперещи,
с пречупени крила сме.
Прости ми погледа, с който ме изпращаш,
прости ми нощите безсънни,
прости ми, майко, думи неизказани.
Прости, че твоите сълзи
снимките ми парят,
улисани в житейска суета,
че те забравяме. Прости ми.
Позволи ми, майко, коленичил,
ръцете груби да целувам.
© Богдан Велков All rights reserved.
