На върха на езика ми е...
На върха на езика ми е
една думичка.
Все
искам да ти я кажа,
а я преглъщам толкова време.
Присяда ми глътката
от твоята липса.
От твоето нямане.
Горчи.
Лоша съм... И безпомощна,
но безумно горда
да призная вината си.
Липсваш ми.
Има дни,
в които тишина ме обзема.
Tичам в нея задъхано,
безплътна танцувам
по струните на дъжда,
разпадам се... После пак
се събирам като парчета
счупено огледало.
Като няма свидетелка
разгръщам всички спомени,
особено нощем -
когато пълната луна
се впива жадно в мен
и
целува лицето ми,
устните,
сплита вместо тебе
косите ми.
А аз вдишвам теб... И издишвам
тъпата болка.
Колко е късно за Бога
да моля прошение.
Празни думи
ще бъдат молитвите.
Вятърът ще ги разнася
като нападали листи,
бели листи, като
бяло знаме
след тихите ти стъпки.
Той - вятърът хлопа на вратата,
понякога
много припряно
и стряскащо...
Хлопа в клепачите ми.
Знам, че не си ти.
И ми е тъжно и плачещо.
Но не идвай!
Ще бъде безумие... Сега
след толкова минали зими
да посрещам лятото.
Да се обричам наново.
Такъв е животът.
Надви сетивата ми.
Толкова късен изход съм нямала.
Но имах
рано проходили стъпки
и смелост да
да ти направя подарък -
душата си,
за да порасне без тебе.
© Веска Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Просто излята поезия, която натъжава, но откровението възхищава!
-
Но имах
рано проходили стъпки
и смелост да
да ти направя подарък -
душата си,
за да порасне без тебе.
Силна си! -
Но не идвай!
Ще бъде безумие... Сега
след толкова минали зими
да посрещам лятото.
Да се обричам наново.
Такъв е животът.
Надви сетивата ми.
Боже, Веси... разплака ме! -
ВЕСИ!!!
Мила, ти си истинско съкровище!
Обичам такива стихове, идващи от най-вътре! -
разплаках се,,, как можа да го напишеш толкова хубаво и истинско!!! Както се казва в такива случаи-- направо ме разби
-
И на мен ми стана плачещо, Веси!!!
-
На мен пък ми е на върха на езика да ти кажа колко си те обичам!
Прегръдка! -
Жегна ме ! Благодаря ти
-
Прекрасна лирика!!!
-
особено нощем -
когато пълната луна
се впива жадно в мен
и
целува лицето ми,
устните,
сплита вместо тебе
косите ми.
Особено нощем... Веси!!!
-
Слънчев и усмихнат ден желая на всички!
-
Ще бъде безумие... Сега
след толкова минали зими
да посрещам лятото.
!!! А финалът е повече от прекрасен!!! Поздравления, Веси! -
На върха на езика ми е
...да ви кажа благодаря ви,много много! -
ех, че е хубаво
-
На върха на езика, а в дълбините на сърцето.Прекрасно стихотворение!
Финалът е зашеметяващ! -
"и смелост да
да ти направя подарък -
душата си,
за да порасне без тебе."
!!! -
Веси, затвори очи и го кажи!
Прекрасно си го написала!!!
А щом си го написала прекрасно, представяш ли си какво ще е да го направиш!?
Не можеш да избягаш от любовта, Бог ни е сътворил чрез нея. Посрещни я и бъди щастлива!!!
Прегръдка!
Благодаря ти!!! -
Зная, че понякога е лесно, а понякога е трудно да бъде казана. Но... често след това идват истинските трудности... И... порасваме... отново.
Весенце, великолепие е този стих!!! Ще си го взема за да си го препрочитам. -
Аплодисменти!!!
Прекрасна творба!!! -
По смело миличка!Та кой не иска да чуе - обичам те-?
Прегръщам те! -
Благодаря ви!
Чувставам се спокойна,че споделих с вас терзанията на лирическата -
невероятно пишеш!
-
Да!
-
...вдишвам теб...
Много хубаво!!! -
...."и ми е тъжно и плачещо"
настръхнах и ми се доплака... -
това ме стопи отвътре...душата ми стопи...
душата си е самотна скитница...посрещни лятото, мила Веси...
само една думичка...великолепно...как ме трогна само..!
прегръщам те, с обич. -
Никога не е късно...Винаги настръхвам, когато те чета!Поздрав, Веси!
-
Обричай се пак! Никога не е късно! Поздрав!
-
е сега наистина останах
без думи... -
Веси, вземи ги тия две шепички обич дето са останали, тури ги пред олтаря, пални свещица да се стоплят, пък Оня отгоре си знае работата!Зем.
-
!!!
Без думи съм! -
Не я преглъщай повече! Дошло евремето за казване!
-
Благодаря ви!Много ви благодаря!
-
Веси!!! Невероятен стих!!! Чета, препрочитам мълчаливо...с възхищение! Поздрави!!!
-
"Ще бъде безумие... Сега
след толкова минали зими
да посрещам лятото."
Посрещни го Веси, щом е дошло! И думичката я кажи!
Никога не е късно!
Прегръщам те! -
Пустата му гордост!!!
Безумно много обичам поезията ти!
Поздрави, Веси! -
Мила Веси, сякаш отеква последна дума на Бог - извисяваш и нас чрез
стиховете си - прегръщам те... -
понякога е по-добре да я кажем с очи...
много!!!* -
не е трудна думичка, не. поздравления, Веси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
