На въздишка разстояние
Не ме забравяй!... Винаги ще съм
от тебе на въздишка разстояние.
Неканена ще идвам в твоя сън...
Не ме приемай като наказание!...
Усмихвай се, когато мисълта
за топлия ми поглед те убива.
Със мене не умира любовта
и всъщност... само тялом си отивам.
Не ме забравяй!... Скоро ще се върна
облечена във някой спомен бял,
от стария албум ще те прегърна,
на прага на дома ти овдовял...
И после тихо ще се приютя
в сълзата ти... и в дългата въздишка.
Лекарство нямам срещу любовта.
Дори не мога аз да я опиша...
Не ме жали, и черно не обличай!
На чувствата ти тъмно не отива.
Бъди щастлив, защото си обичал!
На други цял живот не им достига
да чувстват, да обичат, да живеят,
да срещнат две разбиращи очи...
Разказвай им за нас! Нека изгреят
в сърцата им угаснали мечти...
И този стих от мен не е сбогуване!
Ще бъда на въздишка разстояние...
Останалото... просто е пътуване.
И е за любовта ни изпитание.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
