На ъгъла
хората със смях или тъга,
на ъгъла един със друг споделят
частица от живота си така.
На ъгъла със сънени лица,
докато повечето още спят,
събират се съседските деца
и към училището заедно вървят.
На ъгъла в почивката излизат,
с кафе в ръката, някакви чиновници
и после бодро в офисите влизат,
загледани във своите часовници.
На ъгъла момичета със смях
на бързо срещат се за обед кратък.
Котенце прокрадва се към тях -
подхвърлят му от сандвича остатък.
На ъгъла я чака той с цветя,
(защо жените вечно закъсняват?)
но ето, че се появява Тя
и на лицата им усмивки засияват.
На ъгъла младежи скришно
събират се да пушат по цигара,
макар че да се крият е излишно -
отдавна няма кой да им се кара.
На ъгъла една жена небрежно
оглежда се и чака Той да мине,
ще се направи на разсеян, неизбежно,
дали и този път ще я отмине?
На ъгъла две сенки тъмни
срещата си крият в мрака,
разделят се преди да съмне
и следващата вечер чакат...
На ъгъла се срещат и разделят
хората със смях или тъга,
на ъгъла един със друг споделят
частица от живота си така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Трифонова Всички права запазени
