На ъгъла не чака любовта
На ъгъла не чака вече любовта ми
и последната прашинка разпилях.
Времето зад мен е вече спряло,
а нявга чаках твоя зов.
Пътищата ни все пресичат се,
от мен да се откажеш не успя.
А времето пред мен е тъй прекрасно,
да се върна не можах.
Не те желая!
Не те сънувам!
А някога за мене бе един,
с треперещи ръце докосвах твойто тяло,
гаснех за любовта ти ден след ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
