На ъгъла не чака вече любовта ми
и последната прашинка разпилях.
Времето зад мен е вече спряло,
а нявга чаках твоя зов.
Пътищата ни все пресичат се,
от мен да се откажеш не успя.
А времето пред мен е тъй прекрасно,
да се върна не можах.
Не те желая!
Не те сънувам!
А някога за мене бе един,
с треперещи ръце докосвах твойто тяло,
гаснех за любовта ти ден след ден.
© Кристина Славова All rights reserved.
Поздрави, Криси!