Ти си пораснал – ясно е.
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е.
Цялата съм във слух и трепети.
Помня, че беше сприхав.
Питаш ме за куплетите...
Какво да са – само печатчета
в различни житейски страници.
Всичко дотук похарчих.
(С трудности спазвам граници)
Ти си щастлив – вижда се.
Разказвай ми за победите.
Под маската на привидното
всъщност приличам на лебед.
Тук е спокойно. Цели сме.
Преживели и недочакали.
В небето две птици се стрелват
и ми осмислят лятото.
© Елена Биларева Всички права запазени