female_sg (Боряна)
103 1296
14.03.2011 г., 9:18 ч.

На зелено 

  Поезия » Любовна
756 0 4


На зелено


Пред нозете ми се чупеха кристали,

чули шепота на мислите.

А за стъпките, малки думи оцеляли

си погребваха умрелите.

 

Страховете разкъсаха одеждите

на безсрамната душа.

Дъжд закратко смръщи веждите,

но оплакна й крака.

 

Малкото простинала Надежда

захлипа тихичко над нея.

Не, не беше даже никак тъжна, 

а по волски подели тъга.

 

Пред нозете се чупеха кристали,

чули шепота на мисли.

В очите ветрове са солта довяли

през ситата над мъгли.


А зад стъпките ми Слънцето вървеше,

кротко топлещо земята,

на зелено, без почивки всичко броеше -

чака да цъфнат цветята.

© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, Илия, много скъпо ми е това зелено!
  • Харесах!!!
  • При редакция от моя страна след редактора, текстът се заключва.
    А цитата си остава така. Идеята, която влагам е търпението, безропотната подкрепа, с която са известни тези животни.
    Колебаех се между "а помагаше с товара." и "а по волски подели тъга." Сремях се да запазя ритъм.
    Съжалявам, явно тук не съм се справила добре и съм неразбираема.
  • @female_sg (Боряна )
    има бутон "Редактирай", можеш да си го поправиш.

    Иначе текстът... "а по волски подели тъга"
Предложения
: ??:??